КАКВО Е АНТРАКС?

Антракс, Pustula maligna, синя пъпка е зооантропоноза, засягаща главно тревопасните животни. При човека протича като кожна и много рядко като белодробна, стомашно-чревна или генерализирана форма.

 

КАК СТАВА ЗАРАЗЯВАНЕТО С АНТРАКС?

Причинител на антракс е антраксният бацил - Bacillus anthracis, Грам-положителен бактерий с пръчковидна форма, факултативен анаероб. Източник на инфекцията са болните от антракс домашни и диви животни. Те отделят бацили с изпражненията в почвата, където се превръщат в спори, запазващи своята жизненоспособност десетки години.

Териториите, където се натрупват трупове на умрели от антракс животни или почвата е богата на спори, поради изпражненията на болни животни, са известни като „проклети или мъртви полета”. Боледуват главно скотовъди, ветеринари, кожари и др.

Най-често човек се заразява с антракс по контактен път - при контакт с умрели животни, при обработка на кожа от болни животни и т.н. Кожна форма на антракс е най-честа. По въздушно-прахов път, след инхалиране на спори на антракс се развива белодробна форма - антраксна пневмония. 

По алиментарен път - чрез поглъщане на месо от болни от антракс животни възниква чревната форма на заболяването. Предаването от човек на човек е изключително рядко.

 

КАКВИ ФОРМИ НА АНТРАКС СЪЩЕСТВУВАТ?

Кожна форма. Инкубационният период е няколко дни. Локализацията на лезиите е по откритите части  - лицето, шията, ръцете. Появява се сърбяща червено-кафява папула, която постепенно се разширява и се превръща във везикула, изпълнена със серозно или хеморагично съдържимо.

Везикулата се пука и съдържимото засъхва в синьо-черна, некротична коричка, откъдето идва и названието на болестта синя пъпка или антракс (от старогръцки въглен). След няколко дни около нея могат да се появят във вид на венец дъщерни везикули, лежащи върху синкава, инфилтрирана основа.

Еритемът и отокът обхващат обширна територия около първичния афект. Кожната лезия е с диаметър 1 до 3 см, с окръглена форма и наподобява карбункул. Характеризира се с липса на чувствителност. Регионалните лимфни възли се подуват.

При локализация на процеса в областта на лицето се образуват големи були, изпълнени с хеморагично съдържимо и силно изразен оток на лицето - edema malignum. Общите симптоми са силно изразени - втрисане, висока температура,  отпадналост

Най-тежките усложнения при кожната форма на антракс са: Злокачествена пустула - форма на инфекцията, при която във везикулата се задържа гнойна колекция, общото състояние е много тежко и изходът най-често е фатален.

Злокачествен карбункул - тежко, злокачествено усложнение на кожната форма на антракс, протича с тежко общо състояние и често с фатален изход. Карбункулозната форма на антракс най-често се локализира по откритите части на тялото - горни устни, шия, клепачи.

Белодробна форма. Настъпва хеморагично-некротичо възпаление на дихателните пътища и белите дробове - хеморагична певмония. Появяват се  признаци на дихателна недостатъчност - диспнея, цианоза. Кашлицата е с отделяне на кървави храчки. Дишането е силно затруднено, поради отока. Прогнозата е неблагоприятна. Поради навлизане на токсина в кръвта бързо настъпва септичен шок и смърт.

Орофарингеална форма. При локализация на процеса в устната кухина и фаринкса се появяват язвено-некротични лезии, оток на лицето и лимфните възли, затруднено гълтане, висока температура. Възможно е развитие на сепсис, шок и смърт.

Чревна форма. Проявява се като хеморагично-некротично възпаление в областта на фаринкса или в стената на тънките и дебелите черва. Протича с повръщане на кървави материи - хематемеза, кървава диария, силни коремни болки. Сравнително бързо чревната форма прогресира до септичен шок и фатален край.

 

КАК СЕ ПОСТАЯВЯ ДИАГНОЗАТА АНТРАКС?

Диагнозата се поставя на базата на клиничната картина и епидемиологичните данни. Важна насока дава професията на заразените лица - работа с животински продукти и изделия, с животни, пребиваване в „антраксни полета”.

Микроскопско изследване на взетите секрети от кожна лезия показва Грам-положителни бактерии, разположени във верижки с вид на бамбукова пръчка. Откриването на специфични антраксни антигени може да стане чрез т.нар термопреципитация по Асколи.

Културелното изследване за доказване на причинителя се извършва чрез посяване върху специфични хранителни среди, чрез които се изолира причинителят. За поставяне на експресна диагноза се използват познати антиантраксни серуми и чрез имунофлуоресцентен метод.

 

КАК СЕ ЛЕКУВА АНТРАКС?

Лечението се извършва с широкоспектърни антибиотици, най-често от групата на пеницилините във високи дози в продължение на 7-10 дни. При свръхчувствителност към Пеницилин, може да се приложи Доксициклин или Еритромицин.

Локално се правят стерилни превръзки с антисептична кремове и антибиотици. Симптоматично лечение се прилага според клиничната форма на заболяването - лечение на дихателната недостатъчност, рехидратация, противоедемна терапия, обезболяващи средства, антипиретици.