КАКВО Е ЕРИЗИПЕЛ?

ЕризипелЕризипел или червен вятър (Erysipelas) е остро инфекциозно заболяване, причинено от стрептококи. Протича с висока температура и зачервяване на кожата, най-често на долните крайници и склонност към рецидиви.

 

КОИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА ПОЯВА НА ЕРИЗИПЕЛ?

Еризипелът е бактериална инфекция, която се характеризира със засягане на лимфната система и  кожата. Причината за заболяването е инфектирането със стрептококи, най-често бета-хемолитичен стрептокок от група A. В по-редки случаи заболяването може да бъде причинено от стафилококи, хемофилус и др бактерии.

Инфектирането става най-често при нарушение целостта на кожата при гъбички в междупръстията на ходилата или при честото триене на носа при хрема. Това е т.нар. екзогенен път на заразяване.

При често рецидивиращия еризипел инфекцията е ендогенна. Причините за него са не добре лекувани предшестващи инфекции или предразполагащи фактори –   лимфен застой на подбедриците и отслабена имунна система.

Предразположени са възрастните, болните с варици, рагади между пръстите на краката, микози, диабет, бъбречни и сърдечно-съдови заболявания. Болните със затлъстяване са особено предразположени към заболяването.

Еризипелът е болест на възрастните хора и почти не се среща при деца. Най-често пациентите са на възраст 60-80 години, по-често жени, като рискът за развитие на заболяването нараства при увеличаване на съпътстващите заболявания, които са и рискови фактори за развитие на болестта.

Безспорен повишаващ риска от развитие на еризипел фактор е лимфен застой на съответната кожна зона. Често това се случва при жени, лекувани оперативно за рак на гърдата и развиващи впоследствие лимфен застой поради отстраняването на аксиларните лифни възли.

Причинителите проникват през кожата или лигавиците, разпространяват се в кожата по лимфен и капилярен път. Възпалението обхваща повърхностните слоеве на кожата - повърхностен некротизиращ целулит, както и лимфните съдове. Установява се регионален лимфаденит и лимфангит.

Причинителят остава на мястото на проникване, а токсините му проникват в кръвообращението и предизвикват общотоксични симптоми. Често се развиват рецидиви, поради обструкция на лимфните съдове и елефантиаза.

 

КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ ПРИ ЕРИЗИПЕЛ?

ЕризипелЗаболяването е характерно за есенно-зимния период. Започва с втрисане и рязко покачване на телесната температура до 39-40°С. Болните са отпаднали, с главоболие, понякога с повръщане.

Болестните промени се локализират по кожата на долните крайници или лицето, където се появява топла, лъскава, ярко-червена плака, с ясно ограничен ръб. Засягането на регионалните лимфни съдове често се проявява с лентовидно зачервяване на кожата и подуване на регионалните лимфни възли.

При по–тежките форми върху еритемо-едемната плака може да се образуват мехури или хеморагии. При преминаване на болестния процес често кожата започва да се излющва и възпалението преминава с поява на по-тъмнокафеникава пигментация.

Температурата продължава няколко дни, а често след появата на локалните изменения, тя спада.

Лабораторните промени включват: левкоцитоза с олевяване и неутрофилия, повишени СУЕ и острофазови протеини.

 

КОИ СА СА НАЙ-ЧЕСТИТЕ ЛОКАЛИЗАЦИИ НА ЕРИЗИПЕЛА?

През миналото заболяването е засягало по-често лицето, а днес - подбедриците. Обикновено се засяга предната им повърхност. Процеса започва дистално и се разпространява, „пълзи” проксимално към бедрата – по границата на плаката се оформят зъбци, дъги, „езици”.

На второ място е лицето, където започва от носа или едното ухо и постепенно обхваща цялото лице. Токсиинфекциозният синдром е по-добре изразен. Наблюдава се пеперудообразен еритемо-едем на лицето със значителен оток на клепачите, който може да ги затвори напълно.

Еризипел може да се появи и на ръката, обикновено след резекция на млечната жлеза и дисекция на аксиларните лимфни възли при карцином на гърдата. Тук процеса започва от мишницата и се разпространява дистално - към съответната предмишница.

 

КАКВИ ФОРМИ НА ЕРИЗИПЕЛ СЪЩЕСТВУВАТ?

Различават се следните клинични форми:

Erysipelas erythematosum - еритемна форма - локалните изменения са само еритемо-едемни, като постепенно избледняват.

Erysipelas bullosum - върху еритемо-едемната плака се появяват були със серозно съдържимо, с различна големина и разположение. Булите се разкъсват и на тяхно място остава мацерирана кожа или се образуват ерозии. Понякога булите се инфектират и се образуват улкуси с гнойно дъно.

Erysipelas haemorrhagicum – хеморагична форма. Протича с оформяне на хеморагии върху съществуващата еритемо-едемна плака. Понякога се касае за булозо-хеморагична форма – с развитие на мехури с хеморагично съдържимо.

Erysipelas gangraenosum - засяга болни с имунодепресия, хронични заболявания. Развиват се кожни некрози, понякога и сепсис. Тежка форма, изисква продължително лечение и хирургична намеса за отстраняване на некротичните и гангренозни участъци.

 

КАКВИ УСЛОЖНЕНИЯ НА ЕРИЗИПЕЛ СЪЩЕСТВУВАТ?

Най-честите усложнения при еризипел са формирането на абсцес, трофични язви и некрози, тромбофлебит и елефантиаза при многократни рецидиви.

 

КАК СЕ ЛЕКУВА ЕРИЗИПЕЛ?

Лечението е с антибиотици, обикновено инжекционни. Пеницилинът е най-предпочитания антибиотик. За предотвратяване на рецидивите се използват депопеницилинови препарати - бензацилин , депосилин, ретарпен.

Трябва да се знае, че често срещаното изписване на перорални антибиотици в ниски дози води до недоизлекуване на еризипела и е предпоставка за развитие на рецидиви и траен лимфен застой, особено ако се касае за засягане на подбедриците.

Локално се използват студени компреси, за повишената температура - антипиретици.