КАКВО Е ПИОГЕНЕН ГРАНУЛОМ?

Пиогенен грануломПиогенният гранулом (Granuloma pyogenicum) е сравнително често доброкачествено съдово увреждане на кожата и лигавицата, чиято точна причина е неизвестна.

Лезиите обикновено се появяват при деца и млади хора като блестящо червено възелче, склонно към кървене и улцерация.

Пиогенните грануломи обикновено се развиват бързо в продължение на няколко седмици, най-често по главата, шията, крайниците и торса.

Освен кожни и орални лезии, е известно и за пиогенен гранулом в стомашно-чревния тракт, горните дихателни пътища, централната нервна система и пикочния мехур.

 

КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА ПОЯВАТА НА ПИОГЕНЕН ГРАНУЛОМ?

Точният механизъм за развитие на пиогенен гранулом не е известен. Травма, хормонални влияния, някои медикаменти, вируси, микроскопични артериовенозни малформации, продуцирането на ангиогенни растежни фактори и цитогенетичните аномалии играят роля.

Травма - някои случаи се развиват на мястото на неотдавнашна лека травма, като напр. убождане. Травмата отдавна се счита за основна причина, но проучвания  установяват, че само малка част  от пациентите са имали анамнеза за предшестваща травма.

Хормонални влияния - пиогенен гранулом често възниква при бременност и по-рядко при използване на орални контрацептиви.

Инфекция - често в лезията се среща Staphylococcus aureus, вирусна инфекция също може да е етиологичен фактор.

Лекарство-индуцирана - многобройни лезии понякога се развиват при пациенти със системни ретиноиди (ацитретин или изотретиноин) или протеазни инхибитори.

 

КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ ПРИ ПИОГЕНЕН ГРАНУЛОМ?

Пиогенен грануломОбичайният пиогенен гранулом (лобуларен капилярен хемангиом) е безболезнено ярко червено туморче с меко-еластична консистенция, сферична форма, леко педикулирано в основата, която е заобиколена от якичка от мацериран задебелен епидермис. В част от случаите има анамнеза за травма. 

Кърви спонтанно или след травма, а по повърхността се образува хеморагична круста. Има влажна гладка повърхност, често еродирана, но понякога е хиперкератотична. Бързо нараства до максималния си размер от няколко милиметра до няколко сантиметра за период от няколко седмици.

Главата и шията, торса и дисталната част на крайниците, особено пръстите на ръцете са предилекционни места, но лезиите се срещат навсякъде, включително и гениталиите. Оралните лезии са най-често срещани по гингивата, устните и езика.

Туморният вариант  на заболяването най-често се среща по лигавицата на устата. Появява се в първия триместър на бременността с нарастваща честота до седмия месец и често засяга венците.

 

КАКВИ КЛИНИЧНИ ФОРМИ НА ПИОГЕНЕН ГРАНУЛОМ СЪЩЕСТВУВАТ?

Пиогенен грануломEpulis granulomatosum е  вариант на пиогенен гранулом, който се образува само върху гингивата и често се образува след екстракция на зъб. Пиогенните грануломи се появяват върху гингивата, по-често максиларната, на устните и езика. Лошата устна хигиена или травма обикновено са рискови фактори.

Пиогенен гранулом със сателитни лезии. При тази форма се развиват множество малки пиогенни грануломи около първичната лезия. Понякога се наблюдава след лечение. По-голямата част от така наречените сателити се появяват по торса и често по скалпа.

Подкожният  пиогенния гранулом обикновено се среща по горните крайници.

Рядко интравенозен пиогенен гранулом  може да се представи като съдов полип на шията или горните крайници.

 

КАК СЕ ПОСТАВЯ ДИАГНОЗАТА ПИОГЕНЕН ГРАНУЛОМ?

Пиогенен грануломПиогенният гранулом обикновено се диагностицира клинично поради типичния външен вид. Хистолатологията  показва гранулационна тъкан,  покрита от атрофичен епител, наличие на множество съдове, пролиферацията на фибробласти и ендотелиални клетки. Хистологията е от съществено значение за потвърждаване на диагнозата и за изключване на ахроматичен меланом.

 

КАК СЕ ЛЕКУВА ПИОГЕНЕН ГРАНУЛОМ?

Най-често се прилагат кюретиране и последваща електрокоагулацията. Ексцизията има най-ниска честота на рецидиви.
Инжекционни склерозиращи агенти, интралезионни инжекции с кортикостероиди също могат да  се използват.

Много лезии, възникващи при бременност, се решават с раждането. Тъй като рецидивите са по-високи по време на бременност, някои експерти препоръчват отлагане на отстраняването до края на раждането