КОЖНИ ПРОЯВИ ПРИ БОЛЕСТИ НА БЪБРЕЦИТЕ

Симптомите, които подсказват за бъбречни заболявания са: отоци, затруднено, често и болезнено уриниране, кръв в урината, умора и бледост, поради анемичен синдром, метален вкус в устата, болки в кръста, високо кръвно налягане. Симптомите от страна на кожата са:

Отоци

Появата на отоци е един от първите признаци на бъбречните заболявания. Най-често се наблюдава едем на клепачите и лицето, който е изразен предимно сутрин, след ставане от сън, за разлика от сърдечните отоци, които са по долните крайници и липсват сутрин. Отоците могат да засегнат и гърба, подбедриците, глезените и ходилата.

При нефритният синдром отоците се развиват бързо, поради задръжка на натрий и вода. Те са умерени, придружени с оплаквания, като високо кръвно налягане, кръв в урината и други. При нефрозният синдром има масивна белтъчна загуба и съответно оточният синдром е много по-изразен. Той настъпва постепенно, придружен е с повече оплаквания и симптоми.

За да се установи, дали причината за отоците се е от бъбречно естество, лабораторното тизследване на кръв за креатинин, урея, хемоглобин и общ белтък е елементарният минимум. Към тях спада и тестването за отделяне на белтък с урината. При нарастване на стойностите им трябва да се мисли в насока бъбречно заболяване.

Бледост

Бледата кожа е вследствие анемичния синдром, поради намалената продукция на еритропоетин от бъбреците. Лицето на болните е типично – бледо, пастьозно, оточно, с изразени отоци по клепачите – facies nephritica.

Pigmentatio nephritica

Кожата придобива жълтеникав отенък (охродермия), особено по местата, изложени на слънце, поради наличие на урохромоген в кръвта, който в кожата се превръща в урохром. Понякога има и каротинодермия, жълто-оранжево оцветяване. В други случаи кожата има мръсно-сив цвят, поради задръжка на някои аминокиселини, като тирозин, от който се образува меланин.

Pruritus uraemicus

Сърбежът се дължи на отлагане на урати в кожата, с течение на заболяването се усилва и не се повлиява от антихистамини. Кожата е суха, залющена и с екскориации. Особено изразен е сърбежа при болни с уремия, които се лекуват на хемодиализа.

Prurigo nephritica

Това е хронична, силно сърбяща дерматоза. Засяга предимно възрастни индивиди. Започва със силен сърбеж, който може да подлуди болните. Постепенно се образуват пруриго-папули, нодули и екскориации по екстензорните части на крайниците и горната половина на тялото.

Други кожни обриви

Чести са папулозните лезии – erythema papulosum uraemicum. Наблюдават се и екзема, уртикария, обриви тип еритема мултиформе, булозни, ерозивни и некротични лезии, както и еритродермия.

Промени по кожните придатъци

Космите са изтънени, сухи, чупливи и без блясък, понякога опадат до степен дифузна алопеция. Ноктите са дистрофични, чупливи, потъмнели, с неравна повърхност и кафеникави ивици. Понякога се наблюдават и напречни стрии, вследствие хипоалбуминемията.

Промени по устната лигавица

Дъхът на болния мирише на амуняк (foetor uraemicus). Тъй като бъбреците не работят с необходимата скорост, за да се елиминират токсични метаболити като креатинин, урея и пикочна киселина, тялото се опитва да ги отстрани по друг начин – с помощта на храносмилателната система.

Уремичният елиминационен гингивостоматит се развива, поради отделяне чрез слюнката на урея. Под действие на оралната флора, от нея се образува амоняк, който има каустично действие. Лигавицата на устата е бледа, суха и атрофична. Венечният ръб е зачервен и кървящ, понякога с некрози.
Езикът е сух, силно зачервен и обложен – glossitis uraemica.